За нас

Създадохме Двете елши през 2009 година, когато все още хобитата за правене на картички и албуми бяха все още непознати в България. Отворихме онлайн магазинчето ни, в което можеха да се намерят много различни хоби материали на водещи в света производители. Постепенно отворихме и реалното си магазинче и започнаха години на забавление и майсторене, в които започнахме да водим работилници за различни техники, запознахме се с много приятели и наистина много се забавлявахме.

Защо Двете елши?

Елшата е дърво, което е много разпространено в България, но за келтите е имало специален смисъл, било е нещо като символ на победата, на издръжливостта, това е единственото дърво, което не изгнива във водата и затова са строели мостове от него, както и оръжия и щитове. Елшата ни напомня, че трябва да поддържаме баланс между силата, куража и щедростта на духа и състраданието.

Кои сме Двете елши?

Ние сме две приятелки - Рали и Ем. Ето повече за нас двете:)

****************

Здравейте,

Малко думи за мен, макар, че някои от вас ме познават добре и то от много време. Казвам се Рали и съм създателка на Двете елши.

 
 
Не винаги съм имала възможност да се занимавам с приложни изкуства, въпреки, че винаги ме е дърпало силно натам. Завърших Маркетинг и мениджмънт в УНСС в София и над 10 години работих в големи световни корпорации започвайки от секретарка и стигайки до Маркетинг мениджър.

Когато се заженихме с моя съпруг реших, че искам сама да правя декорациите на сватбата. Тогава бях тотално неориентирана и нямах никаква идея откъде да започна. Разбира се на помощ ми дойдоха клипчета в YouTube. Ясно си спомням първият път когато магията ме завладя. Беше клипче, в което се показваше техниката на топлия ембосинг. Гледах как една нищо и никаква наглед пудра се разтапя и се получава нещо просто невероятно! Истинско течно злато! За мен това беше ефекта Уау и така ме грабна, че не ме е пуснало вече близо 4 години!

Заедно с една приятелка се вдъхновихме сериозно и започна трупането на материали от Англия и САЩ. Чакахме седмици наред да ни дойдат материалите и макар и това да беше много вълнуващо беше и доста изнервящо, защото знаете какво е когато те удари вдъхновението и искаш да имаш продуктите точно сега и да ги пробваш веднага.

Ето как се роди идеята за магазинче, в което и в България да могат да се намират продукти на световно известни производители. Така възникна проекта Двете елши. Успях да привлека и Ем за каузата и двете направихме мечтата ни реалност.

За мен Двете елши не е просто магазин или бизнес, той е като мое дете и аз го обичам с цялото си сърце. Тези, които ме познават знаят, че горя в това, което правя, че самата аз се вълнувам от всеки нов продукт, всяка нова техника, всеки нов приятел, който създадем в магазинчето.

Работилничките са най-интересната и вълнуващата част от работата ми и те най-много ме зареждат с енергия, страст и вълнение. Заедно с Ем и приятели на Двете елши сме провели вече десетки работилнички на различни теми, всяка от които изключително интересни и вълнуващи.

 
 

************************

Здравейте! Казвам се Милена Йорданова, но всички ме знаят просто като Ем. Защо Ем ли? Ами много просто, защото е кратко, лесно се помни и за разлика от Мими и Мили не ми звучи като поредното именце на куче на Парис Хилтън. В началото това беше просто ник в Skype, а сега вече се превърна в артистичния ми псевдоним. 

Какво мога да ви кажа за себе си, аз съм интересна личност. И не го казвам с онзи надут и превзет тон. Не, съвсем чистосърдечно си го казвам! Може би защото се занимавам с много неща, може би защото съм хиляди неща едновременно и нито едно конкретно нещо. Аз съм мила, романтична, нежна, чувствителна, забавна, щедра, упорита, адаптивна, оптимистична, но също така и раздразнителна,  нервна, нерешителна, любопитна, саркастична, непостоянна, безразсъдна.  Но двойнствеността ми е в природата, все пак аз съм зодия Близнаци!

Мога да ви говоря дълго за себе си. Най-малкото защото имам над 20 съзнателни години зад гърба си, а това не е малко и за толкова време са случили много неща. Мога да ви разкажа за това какво обичам, например любимият ми цвят е небесно синьо, а пред малки животни просто се разтапям. Мога да ви разкажа за мечтите си, например като малка исках да стана акушер-гинеколог и да израждам бебета. Мога да ви разкажа за всички тези малки неща, които оставят следи и правят човека човек, например първата ми целувка. Мога да ви разкажа за странните приумици, които ме обземат, като например разходка в парка посред нощ. Мога да ви разкажа и за красотата, която виждам в обикновените неща, например рано сутрин, когато още всички спят, а аз седя на прозореца и слушам птиците. И още хиляди, хиляди неща...

Винаги съм се занимавала с творчество, още откакто се помня. Първото ми истинско и сериозно занимание беше писането. Отначало само кратки романчета и разказчета, после по-дълги, по-сложни и заплетени неща, а накрая дори стихотворения. Всички те сега стоят затворени по тетрадки и листчета някъде там в детската ми стая. Някой ден може би ще се престраша да ги извадя на бял свят, но този ден още не е дошъл. Не че не съм ги показвала на други хора, напротив. Имам си даже малка фен група, която от време на време ме примолва да напиша още нещо. Просто нямам достатъчно смелост, за да ги покажа на професионален редактор и да чуя лоша критика. Много съм чувствителна на тема “моите писания”.
Някъде там, малко след като почнах да пиша се захванах да рисувам и то главно, за да правя разни илюстрации към разказите си. В един момент бях станала експерт в рисуването на принцеси и еднорози. Сега всичките ми рисунки са прилежно прибрани в една папка и понякога като ме хване носталгията, си ги разглеждам и им се радвам.
Паралелно с писането и рисуването, накъде към 4-5 клас, започнах да опаковам всички подаръци, които правех на близки и познати за всевъзможни поводи. Обикалях цяла София, за да си търся панделки и хартии, тогава просто нямаше такова голямо разнообразие. Понеже нямаше кутийки специално за целта, вземах каквото намеря под ръка – кутии от лекарства или сиропи, от крем за лице или пък с мъки си майсторях сама. Естествено, всички много им се радваха, нищо че не бяха кой знае какво. На мен просто ми доставя удоволствие да радвам хората, пък било то и с нещо дребничко. Обстоятелствата се стекоха така, че сега работя в магазин за опаковки. Естествено, вече опаковам професионално, въпреки че не ми доставя чак такова удоволствие. В началото тръгнах с голям ентусиазъм, но повечето хора, които идват при нас просто захвърлят подаръците, цупят се, мръщят се, карат се и на всичкото отгоре нямат и грам вкус! Това може да разруши и най-големият ентусиазъм за работа. Но дори най-лошите клиенти не могат да ме откажат от самото опаковане на подаръци. От приятната мисъл, която те наляга когато знаеш, че ще зарадваш някой някъде.
Със скрапбукинг се занимавам вече близо 6 години. За разлика от останалите ми хобита, с това започнах да се занимавам покрай една приятелка. Или по-точно казано, тя ме “зариби”. Сега правенето на скрапбукинг проекти се превърна в моя страст. Има толкова много неща, които човек може да прави, да пробва. Толкова много материали, техники, инструменти, стилове... главата ти може да се замае! А аз съм многооого впечатлителна. Всеки, който се занимава с това хоби, ще ви каже, че то е прекрасен начин да изразяваш себе си. И понеже аз имам много за изразяване, нямаше как да не се запаля мигновено.
Скрапбукинга ми доставя огромно удоволствие. За мен лично скрапбукинга е много емоционален. Когато правим картички или други ръчноправени подаръчета, малко или много се стараем те да паснат на човека, които ще ги получи. Дали ще спазваме строга цветова рамка или тема, винаги влагаме мисъл за това как ще се възприемат от получателя си. Защото все пак ние ги правим за другите. Докато при скрабукинга идеята е да го направиш за себе си, за своето семейство. И тогава нещата са различни. Защото го правиш точно така както на теб най-много би ти харесало, точно в любимите ти цветове, в любимия ти стил. Влагаш всичката емоция, която носят снимките и отново преживяваш прекрасните моменти, които те са уловили. 
 
Аз съм първият човек в България, които започна да се занимава професионално със скрапбукинг и днес вече имам многобройни работилнички и проекти зад гърба си. Обичам да преподавам и да се занимавам с хора. Това е толкова прекрасна и зареждаща работа! Смятам, че това прекрасно хоби трябва да бъде развивано и повече хора да се занимават с това. Защото скрапбукинга е повече от хоби, той е начин да запазим спомените си и да ги предадем на поколенията.
Copyright © 2001-2014